Има период от историята на Хисаря, който му придава едно особено очарование. След Първата световна война, в края на 20-те години на миналия век, малкото курортно градче започва своето второ възраждане.
Оценявайки лековитите извори, тихата и спокойна обстановка и възможността за печелене на пари, редица заможни български индустриалци и запасни военни строят красиви вили и пансиони за посрещане на гости.

Пътували в Европа за учение или по търговски дела, те привнасят модерни за времето си архитектурни стилове, европейски дизайн и мода.
Кокетните вили, сгушени сред зеленина и величествени древни останки, приютяват в луксозните си стаи и салони немалко известни личности от политическия и културен елит на България. Тук са гостували писателите Йордан Йовков, Елин Пелин, Ана Каменова, Дора Габе, министри, банкери, дори цар Борис III.

Вилите и малките хотели са изградени в характерното за свободния дух на времето съчетаване на неокласик и сецесион с барокови елементи в декоративните украси, показващи благосъстоянието на собственика.

Характерни са слънчевите тераси с класически балюстради, ажурни жлезни парапети, фигуративни фронтони с инициали и пищна символика. Преобладават украсите с цветя /гирлянди с рози, лаврови клонки, лалета/, също плодове и слънца – за плодородие и благосъстояние. Често се среща елемента „щит” с инициали, като желание за фамилен герб и защита на дома. Античната архитектура е представена от класически полуколони, триъгълни фронтони, тимпани с релефни композиции и елемента „вълчи зъб”.

Със своите елегантни форми и изискани цветни фасади, никоя вила не прилича на съседната и ненатрапчиво се вписва в курортния пейзаж. Чрез строги нормативи, въведени от архитектите с европейско образование, не се допуска презастрояване, за да се щадят дърветата и зелените площи. Всяка вила има градина или вътрешен двор с много зеленина, уханни цветя и калдаръмени пътечки. Там се сервират чай, кафе и следобедни закуски, а гостите обменят клюки и рецепти за различни болежки. Нежното успокояващо жужене на насекомите и песента на славеите създават една неповторима лежерна атмосфера.

Обзавеждането на вилите е предимно с вносни мебели, ръчно тъкани килими, гоблени, бродирани и плетени на една кука карета. Особено внимание се обръща на посудата – кристални чаши, сервизи за кафе и чай от фин костен порцелан, сребърни прибори за хранене. В част от къщите са подредени уютни салони за четене с големи библиотеки, пиано, грамофон. И, разбира се, европейско изкуство – картини, литографии и изящна малка пластика!

Според преобладаващата мода вилите и хотелите имат имена на известни личности /цар Борис I, цар Симеон, Левски, цар Борис III/ или европейски столици /Париж, Берлин, Лондон/. Не липсват и патротично настроени собственици, които избират български топоними за своите къщи /България, София, Пловдив, Витоша/. Известна доза романтика придават и цветните имена на къщите /Лилия, Роза, Момина, Еделвайс, Момина сълза/. По-големите пансиони имат класически ресторанти, бирарии, дори казино. Една от най-красивите вили в Хисаря е вила „Момина”, която „по своя комфорт и устройство съперничи със швейцарските!”

И днес могат да се видят рестарврираните вила „Париж”, вила „Петрович”, хотел „Цар Борисъ” /Балкан/, вила „Лалови”. Самотни, като спящи красавици, очакващи да бъдат събудени за нов живот, са вилата на семейство Калчеви /до база БДЖ/, хотел „България”, хотел „Витоша”, вила „Цар Симеон”, вила „Лилови” /до Дома на писателите/. Безвъзвратно изгубени обаче са вила „Д-р Малаковъ”, вила „Джелеповъ”, вила „Леон Гарди”.

Нашата експозиция представя дневен салон от хисарска вила през 20-те години на миналия век с автентични мебели, посуда и килими. Голяма част от обзавеждането е вносно, предимно от Турция и Русия. Правят впечатление красивите ориенталски килими и ръчно бродираните със сърма и мъниста карета.

Добре дошли в началото на миналия век!
Настанете се удобно за приятен разговор и снимка с нашия виден гост – класика на българската литература Иван Вазов.

УСМИВКА!