ИСТОРИЯ НА ПИЕНЕТО НА МИНЕРАЛНА ВОДА В ХИСАРЯ

Преди милиони години мощни вулканични изригвания оформили земните пластове и тук потекли горещи води. Когато първобитните хора дошли по тези места, заварили истинско богатство. Първоначално се страхували от горещата вода, но постепенно открили животворната й сила и започнали да отправят благодарности за този безценен дар от боговете. Така възникнали светилищата, нимфеумите, баните… Траки, римляни, прабългари и славяни се установявали около изворите и изграждали тук своите селища. Започнали да се разпространяват и легенди за вълшебните хисарски води. За пиенето на минералната вода, хората използвали различни съдове. Най-старата датирана каничка за вода е от 2 хилядолетие пр.Хр. Постепенно съдовете започнали да стават все по-красиви и по-удобни. Изящните глинени амфори и канички от преди Христа, отстъпват място на финни стъклени и метални чаши. Местната аристокрация и знатните гости пиели от лечебната вода със златни или сребърни фалери. През средните векове отново започнали да се използват по-прости съдове – глинени стомни, делви, менци и гюмове, с които наливали вода от изворите и я оставяли да се охлади за пиене и готвене. Първите проучвания на физико-химичния състав на минерални води в България е извършен в Хисаря, на извор „Момина баня” още през 1882 година. Указ на княз Батенберг и „Правилник за експлоатацията на хисарските минерални бани” поставят началото на организираното балнеолечение в страната. Започва строителството на санаториуми и ведомствени почивни бази и така, селището бързо се превръща в най-предпочитания лечебен курорт в България. Тогава се появява и емблематичното „хисарче” – елегантна каничка за пиене на вода директно от извора, изработена от порцелан. През годините хисарчето променя многократно формата си, но си остава все така привлекателно за почиващите в курорта. Модерна версия на глинените стомни са малките порцеланови бърдучета за децата, които на всичко отгоре и свирят! През 70-те години на миналия век масово навлиза в употреба пластмасата. Това се отразява и на съдовете за минерална вода – хората предпочитат леките туби, шишета, дори пластмасови дамаджани. На мода излизат и термосите, които запазват водата топла за по-дълго време. В отговор на увеличеното търсене на хисарска минерална вода в страната и в чужбина, през 1958 г. се построява и първата фабрика за бутилиране на минерална вода. Първоначално водата се пълни в стъклени бутилки, а по-късно се преминава на бутилки от РЕТ материал. В момента работят три цеха за бутилиране на минерална вода. Използва се слабоминерализираната натурална вода от извор № 7, „Чобан чешма” и извор „Банчето”. „Аз съм жива вода, отпивай ме на бавни глътки…” Тайната на хисарските извори е в чистата природа и особено силната енергия на мястото. И най-вече, че тук водата се пие като ритуал – бавно, осмислено, с благодарност. Затова колкото по-красива е чашката за вода и направена от естествен материал /порцелан, стъкло, глина/, толкова по-полезна е водата, която пием с нея. Затова са построени и красивите водопийни павилиони сред сенчестите паркове, станали символ на съвременния град Хисаря. Новите колонади са препратка към античността, когато изворите са били боготворени и опазени с масивната крепостна стена, край която се разхождаме днес.                                                                                                                                                                                               Археологически музей гр. Хисаря