Влизането в античния град Диоклецианополис е ставало през четири големи порти, ориентирани по посоките на света. Най-добре запазена до днес е западната крепостна порта. Тя се състои от един засводен проход с две правоъгълни кули, който е бил затварян от двукрила врата. Източната и северната порти са били идентични, състоящи се от проход, фланкиран от две издадени извън куртината правоъгълни кули. През средата на V век, по време на хунските нашествия ти двете порти са били разрушени, след което са възстановени по един и същ начин.

Най-голям интерес в архитектурно отношение представлява южната порта. Също като останалите порти, тя се състои от засводен проход и две правоъгълни кули. Във връхната си част е представлявала П-образна бойна площадка на две нива, изкачването на която е ставало чрез вътрешна стълба, изградена в западния корпус на портата. Портата е била затваряна с двукрила врата, залоствана отвътре с масивна дървена греда.

Архитектурният образ на южната порта на Диоклецианополис притежава типичните белези на късноантичното крепостно строителство и бележи апогея в римската фортификация.