Така започна всичко Първите археологически разкопки в България се извършват в град Хисаря през 1909 година. Оттук започва кариерата на известния политик Богдан Филов като археолог. Неговата научна статия „Хисарската крепост и нейната базилика“ е плод на работата му по руините на южната крепостна стена и южната порта Диоклецианополис.

Хисарското археологическо дружество По негова препоръка през 1933 г. се сформира хисарското археологическо дружество с председател о.з.ген. Тодор Марков. Целта на това дружество е била да събира, проучва и опазва богатото културно наследство от вековете, с което историята щедро е надарила Хисаря. По инициатива и със собствени средства на ген. Марков в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век е укрепена южната порта на хисарската крепост - “Камилите”.

Вила “Момина” В своята вила “Момина”, ген. Тодор Марков създава музейна сбирка с предмети, закупени с лични средства, подарени или придобити при археологически разкопки артефакти. Голяма част от събраните находки по тези земи са от времето на римската империя. Етнографската сбирка обхваща предмети, свързани с различни дейности от бита на местното население, костюми и песни. Особено ценна е колекцията от оръжия от времето на национално-освободителните борби. Удивително е че един оцелял от войните човек има очи за прекрасните неща.

Държавен музей в Хисаря Този непоколебим оптимист, естет и родолюбец намира красотата и хармонията в останките от римски сгради, песните и костюмите на селските жени от района, в природата на родния си град. Тази музейна сбирка, ген. Марков завещава приживе на държавата. След смъртта му, значителна част от събраното и съхраненото от него е изложена в създадения Държавен музей в Хисаря. От 1960 г. музеят се помещава в сегашната си сграда. По-късно е профилиран в Археологически музей.

Официално откриване Под ръководството на научен сътрудник от пловдивския музей Димитър Цончев започва почистване на южната крепостна стена. На 26.02.1960г. е дадено съобщение за БТА, в.“Отечествен глас“ и в.“Вечерни новини“за откриването на праисторическо селище. На 22.05.1960 г. тържествено е открит музея. През същата година се откриват солидни зидове при южната и източната стена - складови и жилищни помещения на римския военен гарнизон, охраняващ крепостните стени. На 08.06.1960 г. пристига арх. Стефан Бояджиев заедно с 35 работници и започва работа по прочистване на източната порта и няколко кули. Откриват отводнителния канал на античния град, надгробна плоча, две антични мраморни колони. На 22.12.1964 г. с решение №264 на Комитета за архитектура и благоустройство Хисаря бе обявен за археологически резерват.

Официално посещение. На 13.01.1965 г. Археологическият музей, античната гробница и крепостните стени са посетени от Тодор Живков – министър-председател на НР България и първи секретар на ЦК на БКП. Придружен е от зам.министрите на вътрешните работи генерал Борачев, Мирчо Спасов, зам.министъра на народното здраве Сибила Радева и други членове и кандидат-членове на ЦК на БКП. През 1965 г. се извършват около 100 сондажа на различни места из цялата крепостна част на Хисаря, които показват, че в почти всички сектори лежат зидове на сгради от античността. През същата година, са открити улиците на града, канализацията, както и други съоръжения. През 1966 длъжността ст.уредник е трансформирана в директор на музея и като първи такъв е назначен Костадин Маджаров. През август 1966 г. започват разкопки в парка, северно от извор „Хавуза“, разкрива се голям комплекс от антични сгради. През 1967 музеят е включен в 100-те национални обекта на България.Завършена е консервацията на римската гробница.

Археологически резерват С Решение №199 на Министерски съвет от 19 ноември 1976 г. теренът на античния град при курорта Хисар, ограден с крепостна стена, е обявен за Археологически резерват. През 1977 г. при археологически разкопки на праисторическа могила в м.Манастиря южно от с.Черничево във фонда на музея постъпват над 100 артефакти от неолита, бронзовата и желязната епохи. Един от артефактите е глинен съд (кипчак) от V-IV хил.пр.Хр. Броят на посетителите усилено започва да расте. През 1970 г. броят им достига 72 000, а 2 години по-късно, през 1972 година, те вече са 74 000. Проучени в този период са цялата северна крепостна стена, казармените помещения, базилика №1, южната крепостна порта и югозападната ъглова кула. Изцяло консервирана е северната порта. Разкрита е императорската резиденция в парк Момина сълза.