Диоклецианополис е бил не само водолечебен център, но и важен християнски град – седалище на епископ.  Градът е един от малкото римски градове на територията на България, в които са били построени толкова голям брой раннохристиянски култови сгради. Базиликите в Хисаря отразяват цялостното развитие на раннохристиянската базиликална архитектура през периода IV – VI в. Досега в рамките на град Хисаря са разкрити и проучени 9 раннохристиянски базилики (църкви). От тях само 3 са експонирани и достъпни за посещение.

Базилика №1 се намира западно от южната крепостна порта. Тя е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на V в.

Базилика №3 се намира на 120 м южно от южната крепостна порта „Камилите“, вдясно от пътя за квартал Миромир. Тя е трикорабна, с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Базиликата е построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е разрушена от хуните и през VI в. тя е построена отново. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са погребани Теодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей в град Хисаря.

Базилика №8 е разположена на около 100 метра срещу сградата на читалище „Иван Вазов“, в непосредствена близост до улица „Васил Петрович“. Базиликата е трикорабна, с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.